Посоките на съня

Вануату е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди, с координати 16°34′00″ ю. ш. 168°18′00″ и. д. / 16.566667° ю. ш. 168.3° и. д. (G)-16.566667, 168.3. Архипелагът е разположен на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови
Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим. Впоследствие на 22 май 1768 г. до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови.
През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан.
В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението било преобразувано в кондоминиум. На 30 юли 1980 е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату.
Общата територия на Вануату е 12 200 км² и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.
Температурата на водата е 24°С през януари и 28°С през юли.