събота, 28 март 2009 г.

Джибути

Република Джибути
(арабски: جيبوتي; сомалийски: Jabuuti) е държава в Източна Африка. Има площ от 22 300 кв. км. и граничи с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намира брегът на Йемен и Арабския полуостров. До 1977 година страната е колония на Франция под името Френска Сомалия. Джибути често се споменава в народните песни на номадските племена в североизточна Африка. Историята на страната може да се проследи до дълбоката древност, когато местните народи са търгували подправки и кожи с Египет, Китай и Индия. Афарите, населяващи и до днес Джибути, са били сред първите африканци, приели исляма. След отварянето на Суецкия канал в средата на 19 век френският интерес към африканските брегове на Червено море, и по-специално Африканския рог нараства. През 1862 френските изследователи Анри Ламбер и Фльорио дьо Лангл купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. По време на Втората световна война Джибути попада под контрола на режима на Виши след разгрома на свободна Франция. През 1957 година по време на Четвъртата република Джибути получава значителни права за самоуправление. През 1967 в колонията е проведен референдум дали да се запази статутът ѝ като френска територия, като в полза на това гласува 60% от населението. По-късно същата година Джибути е преименувано на Френска територия на Иса и Афари, а 10 години по-късно страната получава независимост след нов референдум.
Близо 70% от населението живеят в столицата, а останалата част от жителите са предимно номади, занимаващи се с животновъдство. Заради прекалено сухия климат земеделието е ограничено, и по-голямата част от храната се внася.


















Коморос


Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. - Ислямска федерална република на Коморските острови) са островна държава в Източна Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага - Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият е Мейот, владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.
Името на страната произлиза от арабската дума al-qamar (на Луната). Столица на страната е град Морони. Страната заема три големи и няколко малки вулканични острова, оградени от коралови рифове. След обявяването на независимостта през 1975 г. (дотогава Коморските острови са отвъдморска територия на Франция) съседният остров Мойота остава френско владение. Остров

Гранд Комор е най-големият и най-младият остров в архипелага. Тук се намира действащият вулкан Картала (2361 м) - най-високата точка на страната.

Коморските острови са бедна страна. Със селско стопанство и риболов се препитават повече от ¾ от заетите, но почти половината от необходимите продукти за изхранване на населението се внасят. За собствено потребление коморците отглеждат маниока, ориз, сладки картофи, банани, кокосови палми, а за износ - кафе, ванилия, канела и др. подправки, ароматични есенции, извличани от маслодайни дървета като иланг-иланг.

Burundi

Бурунди е малка държава в Централна Африка, граничеща с Руандана север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната част на Бурунди граничи с езерото Танганика.

Племената Туа, Тутси и Хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето Тутси, а в началото на 13 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Тантаника. В следствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената Тутси и Хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. По настоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.

Бурунди е една от десетте най-бедни страни в света.
Кобалтът и медта са основните ресурси на държавата. Също така Бурунди изнася кафе и захар.








Уганда

Република Уганда
е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток с Кения, на север със Судан, на запад с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад с Руанда и Танзания.

Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда.
Уганда става протекторат на Обединеното кралство през 1894 г. Получава независимост през 1962 г.
Уганда е богата на природни ресурси, включващи злато, кобалт, мед, варовик, сол и други минерали. Съществуват неразработени залежи на нефт и природен газ. Въпреки това 82% от населението е заето в областта на земеделието. За разлика от много други африкански държави, Уганда има плодородни почви, обширна система от естествени водоизточници и редовно падащи валежи.