Посоките на съня

Република Зимбабве
е държава в Южна Африка. Столица на страната е град Хараре.

Зимбабве заема площ от 390,2 хил. км². Едни от най-древните хора населявали платото на Родеия, са били пигмеите.
През 8 век те се смесват с представители на земеделската група шона, част от народността банту, които започват да добиват злато и мед от богатите находища в района. През 11 век друга етническа група, установила се по тези земи започва да изработва каменни изделия и паметници, много от които са се запазили и до днес. Около 15 век владенията със столица Зимбабве се обединяват в империя, наречена Мономотапа, която контролира търговията със злато (основни купувачи са арабите и португалците, установили се по крайбрежието). През 16 век империята Мономотапа се разпада на четири части, всяка една от който продължава да търгува със злато и слонова кост, разменяйки ги предимно за платове. Португалците подкрепят основната власт на Мономотапа, което ги въвлича в многобройни местни конфликти. Те обаче получават и привилегиите да експлоатират някои от залежите от полезни изкопаеми през 17 век. През 1684 г. водачът на народността рози предприема завоевателски поход към платото на Родезия. Португалската експанзия замира, но започва отново през 18 век. През 1830 г. на територията на Мономотапа нахлуват войници нгони, прогонени от Натал при разрастването на зулуската империя на Шака. Те разрушават държавните структури, създадени от народността рози и отвеждат на север много пленници, принадлежащи към групата шона. Последните завоеватели по тези земи са представители на народността ндебеле, които през 1837 г. са прогонени от Трансваал от холандските заселници. Водачът на ндебеле се нарича Мзиликази. Той успява да изгради държава със зулуски тип управление, затваря мините в района и започва да развива земеделието.
Следва колониален период и период на независимост.